Прост ключ за Shanghai razkazi Разкрит
Прост ключ за Shanghai razkazi Разкрит
Blog Article
В главата ѝ започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече.
Колкото до Полин, ако всичко протечеше по плана, описан в писмото на чичо ѝ, до пролетта тя вече щеше да се намира в Шанхай, окована за пълен непознат. Бъдещият ѝ съпруг не беше единственият ѝ проблем.
В свят, в който жените все по-често разрушават стереотипите, едно правило остава непроменено в ко...
Базирана на истински събития и факти, книгата отдава почит на китайските работници, изпратени на фронта.
Но Сангми не желае да е играчка на страстите им, в нея има сила и желание за борба – изменчивата съдба ѝ дава възможност да избяга и от страшната участ на евтина чосен пи
Синдикатите в Гърция планират общонационални стачки през ноември
Персональные инструменты Вы не представились системе
НЯМАШЕ ГО ОТ осемнайсет месеца. Но сега дядо Дън беше мъртъв и по-големият брат на чичо разкази Шанхай Луи ставаше патриарх на семейството.
Однако Чан не мог допустить перехода в японские руки провинций Цзянсу и Чжэцзян. В провинции Цзянсу находились как Нанкин (тогдашняя столица Китая), так и Шанхай (крупнейший порт). Именно в этих провинциях в годы «Нанкинского десятилетия» возводились основные промышленные мощности.
нар. „жени за развлечение“, малцина от които преживяват войната. Тази почти неизвестна, но изключително мрачна страница от човешката история оживява в разтърсващия роман „Червените орхидеи на Шанхай“ от френската писателка и журналистка Жюлиет Морийо.
.. Бълдъзата се била изакала с нещо от типа: "аз ако съм го искала, можех да го имам преди сестра ми..."
Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита…
А сред страниците му под среброликата „Порцеланова луна“ на жестоката съдба животите на две млади жени – една китайка и една французойка – ще се преплетат в опасен шансон сред хаоса на войната.
- Съмнявам се да са се отказали - гласът на Тео издаваше разочарованието му, - а през това време половината ми съученици постъпиха в армията. Трябва да направя нещо.